Рецепта за щастие
В живота ни пъстър и черен, и бял,
има и дни на страх и печал,
мъка обхваща душата без жал,
студ е сърцето в окови сковал.
Сълзите в очите напират, валят,
като късен есенен дъжд ромолят,
черна тъга ни обхваща сега,
сякаш в железен капан е нашата душа.
Сякаш светът си отива за нас
и всичко ще стане на пух и на прах,
сякаш мечтите умират за миг
и няма надежда за по-добри дни.
Отчаяние има и безкрайна тъга,
ръцете треперят от студ и от страх,
главата си свеждаме кротко в нощта
и сякаш чакаме сетния час.
Но нека открием в сърцето надежда,
едно мъничко зрънце, една капка дори,
главите си гордо пак да изправим,
с достойнство да минем през тежките дни.
Аз зная рецепта срещу мъка в душата,
зная лекарство за тъжни сълзи,
прегръдка и нежност лекуват тъгата,
приятелски думи спират сълзи.
И нека всеки от нас да намери
приятели верни за черните дни,
сърцата си свои нека отворим,
обич и щастие нека дарим.
Пламена Владимирова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Пламена Владимирова Все права защищены
