В живота ни пъстър и черен, и бял,
има и дни на страх и печал,
мъка обхваща душата без жал,
студ е сърцето в окови сковал.
Сълзите в очите напират, валят,
като късен есенен дъжд ромолят,
черна тъга ни обхваща сега,
сякаш в железен капан е нашата душа.
Сякаш светът си отива за нас
и всичко ще стане на пух и на прах,
сякаш мечтите умират за миг
и няма надежда за по-добри дни. ...