Рециклиране на чувства
Изгубихме се...
И не се намираме,
защото всеки тръгна срещу себе си.
И всяка нощ по мъничко умираме.
Със вързани очи гадаем ребуси.
A думите... като листа събираме,
в зениците потапяме ги тихо,
и тайните копнежи - рециклираме
(от тях се раждат после тъжни стихове).
Усмихваме се...
И се аплодираме,
за своята победа... върху нас.
А после в тъмното - агонизираме.
Да има някой хапче против бяс?
Павлина Соколова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Павлина Соколова Все права защищены
