19.03.2014 г., 16:13 ч.
Рециклиране на чувства
Изгубихме се...
И не се намираме,
защото всеки тръгна срещу себе си.
И всяка нощ по мъничко умираме.
Със вързани очи гадаем ребуси.
A думите... като листа събираме,
в зениците потапяме ги тихо,
и тайните копнежи - рециклираме
(от тях се раждат после тъжни стихове).
Усмихваме се...
И се аплодираме,
за своята победа... върху нас.
А после в тъмното - агонизираме.
Да има някой хапче против бяс?
Павлина Соколова
© Павлина Соколова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Много хубав стих!И много тъжен! Искам да раздавам хапчета срущу бяс и... ако задължително хубавата поезия е тъжна... не искам да умея да пиша хубаво!
-
Ето от къде идвали тъжните стихове...
Този ти стих е брутално хубав просто, браво Линке! -
"всеки тръгна срещу себе си."
Споделям, Павлина!
Хубав стих!
-
На мен също ми хареса!!!
Поздрави!!! -
Благодаря!
-
Хубава поредица се получава!Поздравления!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Оценявам го,Павлина!Харесах!Поздрави от мен!