Маада
7 6
10 мар. 2016 г., 22:19

Рецитал 

  Поэзия » Другая
442 0 5

Бях разкъсан на малки кървави листа,

там някъде в хладната литературна топлина.

Чувството, познато, болезнено и пламтящо,

обхвана ме в ръцете си костеливи на сив палач,

вдъхна ми болка и златни, разбираеми ридания.

Защото търсех любов и празен се надявах да бъда намерен,

от някой тъмносин ангел, носещ липсващата

разтопена амброзия, глътка вино, парче на пъзела

на моя разплетен в плитчините ум.

Слънцето залязва.

Това е най-тъжният ми любим залез на моя живот.

Ще почивам вечно, защото няма реалност.

Света е вечно-движещ се мек облак.

Аз ще заспя.

Тъгата е сладка, защото не се случва.

Потъвам в легло, от което се чува музика.

Автобусът ми пристига с тежки изпарения от машинна лудост,

която ще вдишам и ще се усмихна.

Но пак ще си представям сълзи, а битето ще ми носи отчаяние,

защото мисля за теб.

Ти, светлината, която не присъства в залязващата кръв.

Ти, сиянието, което блести понякога, но колкото и да съм разбрал,

не и за мен.

Е, може би малко.

Но аз няма да усетя мъката ми утолена.

Защото тя е меланхолия болезна, нетърпима и кипяща, но все пак тиха.

Самолет пъпли в тишината над оживения залязващ булевард.

Китарен вик, иначе смразяващ , суров, безлик,

сега е хладък като вятъра на загубените идеи.

 

Бях страдащо, повтарящо се в динамика на думите човече,

бях сглобен от тонове и перкусии на мрънкаща поетична безцелност.

Но сега сърцето ми заспа.

Някой ден, някое хилядолетие, в някоя друга земя, отвъд поредната диамантена планина,

бих го разбудил от вечния му сън, защото сега е късно.

Светът е изграден от множество замазани детайли.

И само залезът ги огрява, защото тъмнината на нощта предстои.

Седмици и месеци ще бъдат обгърнати в мрак и надеждите прокудени.

Генерал дава заповеди, а хората се смеят в перфектни гърчове.

Живей моята мечта, приятелю.

Знам че твоята е тъй различна, по-дълбоко романтична, задимена във прозрение,

намираща се в истинския Вихър, който само ти разбираш.

Но ето ти нирваната ми, забрави терзанията си.

Защото най-нормалното тепърва предстои.

 

© Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря, и на Вас!
  • Според мен творбата ти е трудна за разбиране, но в никакъв случай не е лишена от смисъл. Отнема повече време за осмисляне, което те лишава от по- голяма аудитория.
    Желая ти успехи!!!
  • Благодаря много!
  • Аз прочетох, един и втори и трети път! И се радвам, че го направих. Представих си всичко и останах съпричастна. Разбрах смисъла.
    "Живей моята мечта, приятелю.
    Знам че твоята е тъй различна, по-дълбоко романтична, задимена във прозрение,
    намираща се в истинския Вихър, който само ти разбираш.
    Но ето ти нирваната ми, забрави терзанията си."
  • Всъщност, не бях проверявал и се зарадвах, че имам коментар. Мир и спокойствие, дано и на Вас да ви е леко на душата.
Предложения
: ??:??