Бях разкъсан на малки кървави листа,
там някъде в хладната литературна топлина.
Чувството, познато, болезнено и пламтящо,
обхвана ме в ръцете си костеливи на сив палач,
вдъхна ми болка и златни, разбираеми ридания.
Защото търсех любов и празен се надявах да бъда намерен,
от някой тъмносин ангел, носещ липсващата
разтопена амброзия, глътка вино, парче на пъзела
на моя разплетен в плитчините ум.
Слънцето залязва.
Това е най-тъжният ми любим залез на моя живот.
Ще почивам вечно, защото няма реалност. ...