10.03.2016 г., 22:19

Рецитал

721 0 5

Бях разкъсан на малки кървави листа,

там някъде в хладната литературна топлина.

Чувството, познато, болезнено и пламтящо,

обхвана ме в ръцете си костеливи на сив палач,

вдъхна ми болка и златни, разбираеми ридания.

Защото търсех любов и празен се надявах да бъда намерен,

от някой тъмносин ангел, носещ липсващата

разтопена амброзия, глътка вино, парче на пъзела

на моя разплетен в плитчините ум.

Слънцето залязва.

Това е най-тъжният ми любим залез на моя живот.

Ще почивам вечно, защото няма реалност.

Света е вечно-движещ се мек облак.

Аз ще заспя.

Тъгата е сладка, защото не се случва.

Потъвам в легло, от което се чува музика.

Автобусът ми пристига с тежки изпарения от машинна лудост,

която ще вдишам и ще се усмихна.

Но пак ще си представям сълзи, а битето ще ми носи отчаяние,

защото мисля за теб.

Ти, светлината, която не присъства в залязващата кръв.

Ти, сиянието, което блести понякога, но колкото и да съм разбрал,

не и за мен.

Е, може би малко.

Но аз няма да усетя мъката ми утолена.

Защото тя е меланхолия болезна, нетърпима и кипяща, но все пак тиха.

Самолет пъпли в тишината над оживения залязващ булевард.

Китарен вик, иначе смразяващ , суров, безлик,

сега е хладък като вятъра на загубените идеи.

 

Бях страдащо, повтарящо се в динамика на думите човече,

бях сглобен от тонове и перкусии на мрънкаща поетична безцелност.

Но сега сърцето ми заспа.

Някой ден, някое хилядолетие, в някоя друга земя, отвъд поредната диамантена планина,

бих го разбудил от вечния му сън, защото сега е късно.

Светът е изграден от множество замазани детайли.

И само залезът ги огрява, защото тъмнината на нощта предстои.

Седмици и месеци ще бъдат обгърнати в мрак и надеждите прокудени.

Генерал дава заповеди, а хората се смеят в перфектни гърчове.

Живей моята мечта, приятелю.

Знам че твоята е тъй различна, по-дълбоко романтична, задимена във прозрение,

намираща се в истинския Вихър, който само ти разбираш.

Но ето ти нирваната ми, забрави терзанията си.

Защото най-нормалното тепърва предстои.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, и на Вас!
  • Според мен творбата ти е трудна за разбиране, но в никакъв случай не е лишена от смисъл. Отнема повече време за осмисляне, което те лишава от по- голяма аудитория.
    Желая ти успехи!!!
  • Благодаря много!
  • Аз прочетох, един и втори и трети път! И се радвам, че го направих. Представих си всичко и останах съпричастна. Разбрах смисъла.
    "Живей моята мечта, приятелю.
    Знам че твоята е тъй различна, по-дълбоко романтична, задимена във прозрение,
    намираща се в истинския Вихър, който само ти разбираш.
    Но ето ти нирваната ми, забрави терзанията си."
  • Всъщност, не бях проверявал и се зарадвах, че имам коментар. Мир и спокойствие, дано и на Вас да ви е леко на душата.

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...