11 авг. 2020 г., 16:45

Редове в нощта

991 0 0

 

Всяка нощ с език рисуват

овала на омайна гръд.

Разбудени зърна целуват

звездите от Млечния път.

 

Пръстите се плъзгат по бедра

сред сенки от запалените свещи.

Да потънеш между тях зове

разтворена смокинята гореща.

 

Стонове се разпиляват от въздишки

и обвиват с ванилов аромат

онова, що мечтая да опиша –

прегръдките с обич в черен свят.

 

Мила моя, да правиш секс е лесно,

едва ли е за твоя избраник проблем.

Ще поискаш ли да създадем любов –

това неземно щастие за мен.

 

Само трябва милост и разбиране

и жаждата за миг неповторим,

а когато в земята ни прибират

няма за насладата да съжалим.

 

Обич не е празна дума,

но дали е като тази за късмет?

Чуят ли я бързо ти посочват

към близките контейнери за смет ...

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вили Тодоров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...