Aug 11, 2020, 4:45 PM

Редове в нощта 

  Poetry » Love
461 0 0

 

Всяка нощ с език рисуват

овала на омайна гръд.

Разбудени зърна целуват

звездите от Млечния път.

 

Пръстите се плъзгат по бедра

сред сенки от запалените свещи.

Да потънеш между тях зове

разтворена смокинята гореща.

 

Стонове се разпиляват от въздишки

и обвиват с ванилов аромат

онова, що мечтая да опиша –

прегръдките с обич в черен свят.

 

Мила моя, да правиш секс е лесно,

едва ли е за твоя избраник проблем.

Ще поискаш ли да създадем любов –

това неземно щастие за мен.

 

Само трябва милост и разбиране

и жаждата за миг неповторим,

а когато в земята ни прибират

няма за насладата да съжалим.

 

Обич не е празна дума,

но дали е като тази за късмет?

Чуят ли я бързо ти посочват

към близките контейнери за смет ...

 

 

© Вили Тодоров All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??