Aug 11, 2020, 4:45 PM

Редове в нощта

  Poetry » Love
982 0 0

 

Всяка нощ с език рисуват

овала на омайна гръд.

Разбудени зърна целуват

звездите от Млечния път.

 

Пръстите се плъзгат по бедра

сред сенки от запалените свещи.

Да потънеш между тях зове

разтворена смокинята гореща.

 

Стонове се разпиляват от въздишки

и обвиват с ванилов аромат

онова, що мечтая да опиша –

прегръдките с обич в черен свят.

 

Мила моя, да правиш секс е лесно,

едва ли е за твоя избраник проблем.

Ще поискаш ли да създадем любов –

това неземно щастие за мен.

 

Само трябва милост и разбиране

и жаждата за миг неповторим,

а когато в земята ни прибират

няма за насладата да съжалим.

 

Обич не е празна дума,

но дали е като тази за късмет?

Чуят ли я бързо ти посочват

към близките контейнери за смет ...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вили Тодоров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...