14 апр. 2019 г., 00:01

Регресия

774 1 4

Регресия
 

Позна ли ме? Животът тук ни среща.
Може би, за да си кажем нещо!
За древния изминал път след нас,
който днес в регресия усещам.

 

Отдавна е било и много по-различно
при други нрави на различен свят.
Дали сме си. И сигурно съм взела
частица спомен - да те срещна пак!

 

Помня те! С очите на душата си.
Пренесли обич -в този наш живот.
И стъпям на везната на съдбата си,
като длъжница на нашата любов!

 

Без очакване, осъждане, вина,
минавам само с топлата си обич.
По-мъдра съм - оставям светлинка
по твоя път в безкрайната ти вечност.

 

Всяка среща е благословена, тя може да бъде разплата, награда или наказание. Когато я осъзнаем и платим цената, продължаваме напред.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елеонора Крушева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...