14 апр. 2019 г., 00:01

Регресия

775 1 4

Регресия
 

Позна ли ме? Животът тук ни среща.
Може би, за да си кажем нещо!
За древния изминал път след нас,
който днес в регресия усещам.

 

Отдавна е било и много по-различно
при други нрави на различен свят.
Дали сме си. И сигурно съм взела
частица спомен - да те срещна пак!

 

Помня те! С очите на душата си.
Пренесли обич -в този наш живот.
И стъпям на везната на съдбата си,
като длъжница на нашата любов!

 

Без очакване, осъждане, вина,
минавам само с топлата си обич.
По-мъдра съм - оставям светлинка
по твоя път в безкрайната ти вечност.

 

Всяка среща е благословена, тя може да бъде разплата, награда или наказание. Когато я осъзнаем и платим цената, продължаваме напред.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елеонора Крушева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...