Apr 14, 2019, 12:01 AM

Регресия

  Poetry » Love
770 1 4

Регресия
 

Позна ли ме? Животът тук ни среща.
Може би, за да си кажем нещо!
За древния изминал път след нас,
който днес в регресия усещам.

 

Отдавна е било и много по-различно
при други нрави на различен свят.
Дали сме си. И сигурно съм взела
частица спомен - да те срещна пак!

 

Помня те! С очите на душата си.
Пренесли обич -в този наш живот.
И стъпям на везната на съдбата си,
като длъжница на нашата любов!

 

Без очакване, осъждане, вина,
минавам само с топлата си обич.
По-мъдра съм - оставям светлинка
по твоя път в безкрайната ти вечност.

 

Всяка среща е благословена, тя може да бъде разплата, награда или наказание. Когато я осъзнаем и платим цената, продължаваме напред.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елеонора Крушева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...