Река
602
0
0
Тече си реката,
реката на име живот.
Отмива прашинките,
прашинките наша любов.
Ти вземаш нещата си
и тръгваш незнайно къде.
Оставяш сърцето да лута се,
самотно, незнайно къде.
Не виждам в тъмното,
покрита в мрак е и мойта душа,
но виждам в отвъдното
пътека покрита с много цветя.
Аз тръгвам по нея.
Тя води до другия бряг.
На него тя чака ме -
прашинка отдавна загубена -
мойта любов.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Велин Шейтанов Все права защищены
