Река

Тече си реката,

реката на име живот.

Отмива прашинките,

прашинките наша любов.

Ти вземаш нещата си

и тръгваш незнайно къде.

Оставяш сърцето да лута се,

самотно, незнайно къде.

Не виждам в тъмното,

покрита в мрак е и мойта душа,

но виждам в отвъдното

пътека покрита с много цветя.

Аз тръгвам по нея.

Тя води до другия бряг.

На него тя чака ме -

прашинка отдавна загубена -

мойта любов.