Река

Jan 16, 2013, 10:18 PM

Poetry » Love

503 0 0

Тече си реката,
реката на име живот.
Отмива прашинките,
прашинките наша любов.
Ти вземаш нещата си
и тръгваш незнайно къде.
Оставяш сърцето да лута се,
самотно, незнайно къде.
Не виждам в тъмното,
покрита в мрак е и мойта душа,
но виждам в отвъдното
пътека покрита с много цветя. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Река

Искате да прочетете повече?

Random works