Река с любов към теб ще бъда аз
Надлъж и шир снегът безспир се трупа
и тържествува зимата студена.
Под преспите не искам да изгубя
прекрасната ти аура, съкровена.
Покрити са гори и планини
със белоснежна, спяща тишина
и езерото горест вледени,
без Слънце е небето, без Луна.
Но виж, реката - тя не се предава
и пак по пътя си е устремена,
и там елакът все зелен остава,
макар и във обвивка заскрежена.
Река с любов към теб ще бъда аз,
а ти елха си свежа и сред мраз.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Асенчо Грудев Все права защищены
Нежно и всеотдайно звучи.