Събудих се рано, не сресах косите си,
излязох на двора със боси нозе,
изми ме росата, помахах на птиците
и тръгнах по нощница – знам ли къде?
Пътеката кривна, поляната свърши,
отпред се разбули широка река.
Върбата провесена ръцете си миеше -
почти като стара, чудата жена.
Погалих ресите напук разцъфтели,
отвърна гальовно авлига една
и свлече се леко нощната дреха,
по-бяла от прошка, по-черна от Ад. ...