Реката, която...

28 февр. 2013 г., 20:50

Поэзия

663 0 3

РЕКАТА, КОЯТО...

По капиляри,

по артерии,

по вени,

реката на кръвта тече могъща –

от тоя миг, когато сме родени,

до оня, който в нищото ни връща.

Кръвта е също Стикс, зловещ и мрачен,

но може да е Рубикон – и Лета;

тя може да ликува и да плаче,

тя може просто да взриви сърцето.

Понякога кръвта гори и свети,

понякога боли кръвта у мене...

Живеем в триизмерен свят, където

кръвта ни е четвърто измерение.

Тя може да помилва и да съди,

тя може да сродява и разделя,

тя може петият сезон да бъде

и осми ден в човешката неделя.

Тя няма скрити плитчини незнайни,

подводни камъни в кръвта ни няма –

в света на полуистини и тайни

кръвта не е способна на измама.

Река без брод, без мост да я прекрачи –

тя не пресича граници, държави.

Пет литра кръв.

Достатъчно, обаче

да ни спаси или да ни удави.

vrab4eto07 (Врабчето)

2013-03-01T10:05:26+02:00

Супер е!Винаги те чета с голямо удоволствие!
rumiana (Румяна )

2013-03-01T06:29:27+02:00

Много оригинално!Поздравления!
suleimo (Дани Сулакова)

2013-02-28T23:53:55+02:00

Аплодисменти!!!