Реката, която...
РЕКАТА, КОЯТО...
По капиляри,
по артерии,
по вени,
реката на кръвта тече могъща –
от тоя миг, когато сме родени,
до оня, който в нищото ни връща.
Кръвта е също Стикс, зловещ и мрачен,
но може да е Рубикон – и Лета;
тя може да ликува и да плаче,
тя може просто да взриви сърцето.
Понякога кръвта гори и свети,
понякога боли кръвта у мене...
Живеем в триизмерен свят, където
кръвта ни е четвърто измерение.
Тя може да помилва и да съди,
тя може да сродява и разделя,
тя може петият сезон да бъде
и осми ден в човешката неделя.
Тя няма скрити плитчини незнайни,
подводни камъни в кръвта ни няма –
в света на полуистини и тайни
кръвта не е способна на измама.
Река без брод, без мост да я прекрачи –
тя не пресича граници, държави.
Пет литра кръв.
Достатъчно, обаче
да ни спаси или да ни удави.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Чернев Всички права запазени
