severianin (Валентин Чернев)
417 677
28.02.2013 г., 20:50 ч.

Реката, която... 

  Поезия
662 0 3

 

РЕКАТА, КОЯТО...

 

 

По капиляри,

по артерии,

по вени,

реката на кръвта тече могъща –

от тоя миг, когато сме родени,

до оня, който в нищото ни връща.

 

Кръвта е също Стикс, зловещ и мрачен,

но може да е Рубикон – и Лета;

тя може да ликува и да плаче,

тя може просто да взриви сърцето.

 

Понякога кръвта гори и свети,

понякога боли кръвта у мене...

Живеем в триизмерен свят, където

кръвта ни е четвърто измерение.

 

Тя може да помилва и да съди,

тя може да сродява и разделя,

тя може петият сезон да бъде

и осми ден в човешката неделя.

 

Тя няма скрити плитчини незнайни,

подводни камъни в кръвта ни няма –

в света на полуистини и тайни

кръвта не е способна на измама.

 

Река без брод, без мост да я прекрачи –

тя не пресича граници, държави.

Пет литра кръв.

Достатъчно, обаче

да ни спаси или да ни удави.

 

 

© Валентин Чернев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??