Реката на чувствата
Два бряга - между тях река,
която между нас протича...
Кои ще могат да отрекат,
че с тебе още се обичаме?
Над нас облаче пълзи
и в душите ни се оглежда...
Понякога отронва и сълзи,
понякога трепти с надежда!
Два бряга - останали в захлас.
Животът между нас се носи.
Но ще достигнат ли при нас
завещаните изворни въпроси?
Ще търсим ли изход нов
към светли изгревни простори?
Щом чувствата пият любов,
ще се целунем без да говорим.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Стойчо Станев Все права защищены
