Два бряга - между тях река,
която между нас протича...
Кои ще могат да отрекат,
че с тебе още се обичаме?
Над нас облаче пълзи
и в душите ни се оглежда...
Понякога отронва и сълзи,
понякога трепти с надежда!
Два бряга - останали в захлас.
Животът между нас се носи.
Но ще достигнат ли при нас
завещаните изворни въпроси?
Ще търсим ли изход нов
към светли изгревни простори?
Щом чувствата пият любов,
ще се целунем без да говорим.
© Стойчо Станев All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
