11 дек. 2006 г., 09:10

Реката от изгубени надежди... 

  Поэзия
899 0 11
Реката от изгубени надежди
отмива калния, подронен бряг,
във който впити, грозни коренища
подхранват изкорубения ствол
на нещото, наречено живот.
А в мътните й струи се оглежда,
уплашена от мрачния й бяг,
към неизвестност, бременна със нищо,
ранена болно, беззащитна, гола,
самотната ми унизена същност.

© Ангел Веселинов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??