11.12.2006 г., 9:10 ч.

Реката от изгубени надежди... 

  Поезия
952 0 11
Реката от изгубени надежди
отмива калния, подронен бряг,
във който впити, грозни коренища
подхранват изкорубения ствол
на нещото, наречено живот.
А в мътните й струи се оглежда,
уплашена от мрачния й бяг,
към неизвестност, бременна със нищо,
ранена болно, беззащитна, гола,
самотната ми унизена същност.

© Ангел Веселинов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??