Dec 11, 2006, 9:10 AM

Реката от изгубени надежди... 

  Poetry
887 0 11
Реката от изгубени надежди
отмива калния, подронен бряг,
във който впити, грозни коренища
подхранват изкорубения ствол
на нещото, наречено живот.
А в мътните й струи се оглежда,
уплашена от мрачния й бяг,
към неизвестност, бременна със нищо,
ранена болно, беззащитна, гола,
самотната ми унизена същност.

© Ангел Веселинов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??