Ние знаем, че реката, ще ни покаже пътя за коридора на мечтата, където е скрито нашето съкровище, Ние знам, че реката ни води през нашите предели, и все пак този път сме поели. Там някъде в мракът се вслушваме за ромоленето на водата, за нейният тих напев за нежният припев, който ни съобщава посоката на пътя. Бягаме. Тътенът бие в слепоочия елфи, нощ, златна стрела, луна, една звезда, полъх, мъх, ромон. Там сме, стигаме до края вече сме пред него, пред нашето съкровище още крачка, тътен, кръв, трясък, остър писък, снаряд, болка, вик, танк, дим, смърт. Ние обичаме свободата, но сме проклети, защото сме царе на войната.