5 нояб. 2006 г., 10:08

реката знае

1.1K 0 1
Ние знаем, че реката,
ще ни покаже пътя 
за коридора на мечтата,
където е скрито
нашето съкровище,
Ние знам, че реката
ни води през нашите 
предели,
и все пак този път
 сме поели.
Там някъде в мракът
се вслушваме за 
ромоленето на водата,
за нейният тих напев
за нежният припев,
който ни съобщава
посоката на пътя.
Бягаме. Тътенът 
бие в слепоочия
елфи, нощ, златна стрела,
луна, една звезда, полъх,
мъх, ромон.
Там сме,
стигаме до края
вече сме пред него,
пред 
нашето съкровище
още крачка,
тътен, кръв, трясък,
остър писък, снаряд,
болка, вик, танк, дим,
смърт.
Ние обичаме свободата,
но сме проклети,
защото сме царе на войната.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тарададам Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...