5 nov 2006, 10:08

реката знае

  Poesía
1.1K 0 1
Ние знаем, че реката,
ще ни покаже пътя 
за коридора на мечтата,
където е скрито
нашето съкровище,
Ние знам, че реката
ни води през нашите 
предели,
и все пак този път
 сме поели.
Там някъде в мракът
се вслушваме за 
ромоленето на водата,
за нейният тих напев
за нежният припев,
който ни съобщава
посоката на пътя.
Бягаме. Тътенът 
бие в слепоочия
елфи, нощ, златна стрела,
луна, една звезда, полъх,
мъх, ромон.
Там сме,
стигаме до края
вече сме пред него,
пред 
нашето съкровище
още крачка,
тътен, кръв, трясък,
остър писък, снаряд,
болка, вик, танк, дим,
смърт.
Ние обичаме свободата,
но сме проклети,
защото сме царе на войната.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тарададам Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...