Nov 5, 2006, 10:08 AM

реката знае

  Poetry
1.1K 0 1
Ние знаем, че реката,
ще ни покаже пътя 
за коридора на мечтата,
където е скрито
нашето съкровище,
Ние знам, че реката
ни води през нашите 
предели,
и все пак този път
 сме поели.
Там някъде в мракът
се вслушваме за 
ромоленето на водата,
за нейният тих напев
за нежният припев,
който ни съобщава
посоката на пътя.
Бягаме. Тътенът 
бие в слепоочия
елфи, нощ, златна стрела,
луна, една звезда, полъх,
мъх, ромон.
Там сме,
стигаме до края
вече сме пред него,
пред 
нашето съкровище
още крачка,
тътен, кръв, трясък,
остър писък, снаряд,
болка, вик, танк, дим,
смърт.
Ние обичаме свободата,
но сме проклети,
защото сме царе на войната.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тарададам All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...