Когато Лятото започне да умира.
И легне над земята тишина.
Аз виждам как Небето колабира.
И как помръква Стара планина.
Сърцето ми тогава се обръща
при спомена за слънчевите дни.
Вървя пеша към дядовата къща.
И вятърът във клоните звъни!
Земята под нозете ми въздиша.
И чувам на щурчето песента,
която се опитах да запиша
в дебелата тетрадка на Нощта. ...