10 апр. 2008 г., 13:46

Реквием за една изгубена мечта

1.1K 0 0
Колко болка причинява
една-едничка дума,
казана погрешно, приета като хула.

Каква буря разразява
една-единствена сълза,
пролята след пореден крах на истинска мечта.

Как боли да бъдеш
винаги оставян сам
от тези, на които вярваш - аз това го знам!

Колко силно се разкъсваш,
когато си отритнат
от човека, който любиш, нежели обичаш.

Колко нощи не заспа
зарад онзи страшен сън,
който те преследва и вкъщи, и навън?

Колко пъти ще се мразим
и събираме отново,
разделяни от тежки думи, сякаш от олово?

Колко пъти ще се лъжем,
че си вярваме с теб?
До края на света? Ех, де пък тоз късмет!

Стига толкова лъжи,
стига заблудени дни,
това е краят - ти не чу ли? Това е КРАЯТ НИ!!!

Ноември 2006

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Диян Каролев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...