10 abr 2008, 13:46

Реквием за една изгубена мечта

1.1K 0 0
Колко болка причинява
една-едничка дума,
казана погрешно, приета като хула.

Каква буря разразява
една-единствена сълза,
пролята след пореден крах на истинска мечта.

Как боли да бъдеш
винаги оставян сам
от тези, на които вярваш - аз това го знам!

Колко силно се разкъсваш,
когато си отритнат
от човека, който любиш, нежели обичаш.

Колко нощи не заспа
зарад онзи страшен сън,
който те преследва и вкъщи, и навън?

Колко пъти ще се мразим
и събираме отново,
разделяни от тежки думи, сякаш от олово?

Колко пъти ще се лъжем,
че си вярваме с теб?
До края на света? Ех, де пък тоз късмет!

Стига толкова лъжи,
стига заблудени дни,
това е краят - ти не чу ли? Това е КРАЯТ НИ!!!

Ноември 2006

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Диян Каролев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...