10 abr 2008, 13:46

Реквием за една изгубена мечта

1.1K 0 0
Колко болка причинява
една-едничка дума,
казана погрешно, приета като хула.

Каква буря разразява
една-единствена сълза,
пролята след пореден крах на истинска мечта.

Как боли да бъдеш
винаги оставян сам
от тези, на които вярваш - аз това го знам!

Колко силно се разкъсваш,
когато си отритнат
от човека, който любиш, нежели обичаш.

Колко нощи не заспа
зарад онзи страшен сън,
който те преследва и вкъщи, и навън?

Колко пъти ще се мразим
и събираме отново,
разделяни от тежки думи, сякаш от олово?

Колко пъти ще се лъжем,
че си вярваме с теб?
До края на света? Ех, де пък тоз късмет!

Стига толкова лъжи,
стига заблудени дни,
това е краят - ти не чу ли? Това е КРАЯТ НИ!!!

Ноември 2006

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Диян Каролев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...