10.04.2008 г., 13:46

Реквием за една изгубена мечта

1.1K 0 0
Колко болка причинява
една-едничка дума,
казана погрешно, приета като хула.

Каква буря разразява
една-единствена сълза,
пролята след пореден крах на истинска мечта.

Как боли да бъдеш
винаги оставян сам
от тези, на които вярваш - аз това го знам!

Колко силно се разкъсваш,
когато си отритнат
от човека, който любиш, нежели обичаш.

Колко нощи не заспа
зарад онзи страшен сън,
който те преследва и вкъщи, и навън?

Колко пъти ще се мразим
и събираме отново,
разделяни от тежки думи, сякаш от олово?

Колко пъти ще се лъжем,
че си вярваме с теб?
До края на света? Ех, де пък тоз късмет!

Стига толкова лъжи,
стига заблудени дни,
това е краят - ти не чу ли? Това е КРАЯТ НИ!!!

Ноември 2006

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диян Каролев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...