Реквием за една изгубена мечта
една-едничка дума,
казана погрешно, приета като хула.
Каква буря разразява
една-единствена сълза,
пролята след пореден крах на истинска мечта.
Как боли да бъдеш
винаги оставян сам
от тези, на които вярваш - аз това го знам!
Колко силно се разкъсваш,
когато си отритнат
от човека, който любиш, нежели обичаш.
Колко нощи не заспа
зарад онзи страшен сън,
който те преследва и вкъщи, и навън?
Колко пъти ще се мразим
и събираме отново,
разделяни от тежки думи, сякаш от олово?
Колко пъти ще се лъжем,
че си вярваме с теб?
До края на света? Ех, де пък тоз късмет!
Стига толкова лъжи,
стига заблудени дни,
това е краят - ти не чу ли? Това е КРАЯТ НИ!!!
Ноември 2006
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Диян Каролев Всички права запазени