Реквием за една изгубена мечта

Колко болка причинява
една-едничка дума,
казана погрешно, приета като хула.

Каква буря разразява
една-единствена сълза,
пролята след пореден крах на истинска мечта.

Как боли да бъдеш
винаги оставян сам
от тези, на които вярваш - аз това го знам!

Колко силно се разкъсваш,
когато си отритнат
от човека, който любиш, нежели обичаш.

Колко нощи не заспа
зарад онзи страшен сън,
който те преследва и вкъщи, и навън?

Колко пъти ще се мразим
и събираме отново,
разделяни от тежки думи, сякаш от олово?

Колко пъти ще се лъжем,
че си вярваме с теб?
До края на света? Ех, де пък тоз късмет!

Стига толкова лъжи,
стига заблудени дни,
това е краят - ти не чу ли? Това е КРАЯТ НИ!!!

Ноември 2006