Реквием за една мъжка риза
С моите две ръце
изгладих последната ти риза.
Последната риза на синьо рае.
Последната риза на синя надежда.
През редицата тънки черти
докосвах пулса отляво до сърцето ти,
а стройните раета се размиха
и заплакаха в мастиленосиньо.
Гладих дълго и тежко
рае след рае , спомен след спомен
твоята мъжка риза
на мойте несбъднати сънища.
Прилежно подреждах
всяка гънка на скрита надежда,
всяка гънка на вчерашно утре,
всяка гънка на времето с теб.
А дъждът безпощадно размаза синьото
и разпиля на капки всеки опит
да стопля с ютия
раетата на толкова любима мъжка риза...
23.01.2015
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Иванова Все права защищены
