С моите две ръце
изгладих последната ти риза.
Последната риза на синьо рае.
Последната риза на синя надежда.
През редицата тънки черти
докосвах пулса отляво до сърцето ти,
а стройните раета се размиха
и заплакаха в мастиленосиньо.
Гладих дълго и тежко
рае след рае , спомен след спомен
твоята мъжка риза
на мойте несбъднати сънища. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация