Jun 24, 2017, 3:35 PM

Реквием за една мъжка риза

1.3K 1 2

С моите две ръце

изгладих последната ти риза.

Последната риза на синьо рае.

Последната риза на синя надежда.

 

През редицата тънки черти

докосвах пулса отляво до сърцето ти,

а стройните раета се размиха

и заплакаха в мастиленосиньо.

 

Гладих дълго и тежко

рае след рае , спомен след спомен

твоята мъжка риза

на мойте несбъднати сънища.

 

Прилежно подреждах

всяка гънка на скрита надежда,

всяка гънка на вчерашно утре,

всяка гънка на времето с теб.

 

А дъждът безпощадно размаза синьото

и разпиля на капки всеки опит

да стопля с ютия

раетата на толкова любима мъжка риза...

 

23.01.2015

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...