Роби (Роберт)
511 3486
5 окт. 2018 г., 07:53  

Реквием за мъртвите думи 

  Поэзия » Другая
582 10 16

Умират  думите и губят смисъл,

и гният като есенни  листа,

дали си казал нещо или си написал,

щом в тях изтлява после мисълта...

 

Родени недоносени и  жалки,

обречени от нас на къс живот,

в пространството те съществуват малко

и може би това е най-добро!...

 

Кому са нужни празните ни звуци -

запълваме с тях място, тишина,

пък те, като проливен дъжд в олуци,

оттичат се в канала на деня?...

 

Не помним после тези мъртви думи,

полага им се смърт във самота...

Изречени без доводи разумни,

изчезват без следа във вечността!...

 

 

© Роберт Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Да, за празните става дума, за тези без които спокойно можем да минем, но защо не го правим и аз не зная!...
  • И аз мисля,че не всички думи умират и губят смисъл....Има мъдри думи,които възпитават,има научни думи,които ни обогатяват,а има и топли думи,които лекуват рани....Разбира се,че в стиха ти,Роби се говори за празните ,колкото да се запълни тишината!
  • Благодаря, че се отби и сподели, Валя!...Права си, да!... Тежат само думите, казани на място!...Те имат смисъл, останалите са празен брътвеж без всякакъв смисъл и значение!...
  • Добрите думи и казани на място остават, Роби
  • Георги, Илияна, Мариела, Райна, Стойчо, Петър, Меги, Веси, Росилина, Влади, Дари, Лина и Ели, приятно ми е да ви видя пак на страничката си да споделяте впечатления от творбата, оценявате и поставяте в "любими"!...
    Прекрасен ден и твърческо вдъхновение ви желая, приятели!...
  • Да можеха наистина да умират всички лоши и недостойни думи! Но ранените от тях ги помнят...
    Хубава тема си избрал, Роби!
  • Роби, всеки вижда в думите на другия само онова, което му се иска да види... Намира го, взима го присърце, върти го, както му харесва и накрая какво от това, какво е имало в посланието... Поздравявам те!
  • Както и празните хора
  • Ех, есента! Завладя ни и започнаха мислите - дали, трябваше ли, защо...Има думи, които не изричам дори на листа, има думи, от които ме е срам, и колко, ах, колко бих искала да можеше да са се стекли през улука, а не избълвани от инертност, или самота...
  • Мъртвите думи, празното дърдорене... ех, ако можеше да ги няма... Замислих се, Роби. Казват, че думите се поделят поравно между този, който ги изрича и този, който ги чува. Те могат да те изстрелят в облаците, но могат и да те убият. Всички неприятности са породени именно от думите. Колко пъти сме искали да върнем думите си назад...., нали? Дано по-често броим до 10 преди да изречем нещо. Поувлякох се с размислите, за което моля да ми простиш.
    Аплодисменти за великолепния стих, който ни поднасяш днес, Приятелю!
  • Невероятен поетичен образ на думите си изградил, Роби! Но не съм съгласна, че умират когато са написани на листа.
  • Не съм съгласен с теб, Робърт. Не думите, а хората са мъртви. Но ти тук говориш за думите без смисъл ...
    Поздрави.
  • Наистина!
  • Неразумните, недоносените, необмислените, раняващите и не съдържащи
    истина....Си уловил с най-точното сравнение....-листа на вятъра, самотни и в забвение!
    Благодаря ти, Поете, че винаги си различен в търсенията и образите, които изразяваш! Много доносена и зряла, и стойностна е твоята поезия и думите ти не са от тези, които могат да бъдат забравени!
  • Последно време, май всички ни е хванала" есенната депресия" на чувствата. Както винаги си великолепен в римите. Поздрави!
  • Хубаво...
Предложения
: ??:??