Умират думите и губят смисъл,
и гният като есенни листа,
дали си казал нещо или си написал,
щом в тях изтлява после мисълта...
Родени недоносени и жалки,
обречени от нас на къс живот,
в пространството те съществуват малко
и може би това е най-добро!...
Кому са нужни празните ни звуци -
запълваме с тях място, тишина,
пък те, като проливен дъжд в олуци,
оттичат се в канала на деня?... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up