Реквием за мъртвите думи
Умират думите и губят смисъл,
и гният като есенни листа,
дали си казал нещо или си написал,
щом в тях изтлява после мисълта...
Родени недоносени и жалки,
обречени от нас на къс живот,
в пространството те съществуват малко
и може би това е най-добро!...
Кому са нужни празните ни звуци -
запълваме с тях място, тишина,
пък те, като проливен дъжд в олуци,
оттичат се в канала на деня?...
Не помним после тези мъртви думи,
полага им се смърт във самота...
Изречени без доводи разумни,
изчезват без следа във вечността!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Роберт Всички права запазени
