6 июн. 2014 г., 21:58

Реквием за приятелството

688 0 3

Душата ми се гърчи,

                          сърцето ми се мята.

Приятелю, седни до мен!

                          Поръчай питие!

Не са били по-вълчи от днеска

                          времената

и по лисичи! Как ли в такова битие

 

да търся справедливост

                          и чест да отстоявам?

Добре, че в този хаос

                          те има теб поне...

Наливай, брат! Наливай -

                          в пиянство да удавим

позорното си чувство,

                         че станахме свине.

От тебе тайни нямам.

                        Докрай ще се разпрегна:

Защо и колко мразя?

                        Как вярвам в любовта?

На мъжкото ти рамо

                        за миг да се облегна...

Нали така се търси приятел -

                        в трудността?

 

Изслушай ме, стопли ме,

                        наливай зла ракия

до дъно! Нека всичко

                       от мен се изцеди!

Накрая - остави ме,

                       когато се напия

не тръгвай с мен,

                       че кални са моите следи!

 

Потрий доволно длани

                       и всичко припомни си:

какво съм ти разказвал

                      от близо и далеч!

За живите ми рани -

                      сол бързо приготви си!

За болката в сърцето -

                       един невидим меч!

Сложи си грим и маска

                       с три пласта от притворство -

жената, за която тук плаках,

                       потърси!

Опитай първо с ласка,

                       не стане ли - с упорство!

Но някак "избави" я и от мен

                       и я "спаси".

 

От този миг започвай!

                       Продупчена мишена

съм аз за тебе вече!

                      Плюй, каляй, клевети!

На всички ме посочвай,

                      смрад хвърляй върху мене!

Стъпи върху трупа ми накрая!

                      И расти!

 

Приятелства - кантари,

                     приятелства - окови...

Приятелства,

                    в които се влиза като в храм.

Приятелства - пожари,

                    приятелства - отрови...

"Пази ме от приятел,

                   от враг се пазя сам..."

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Чавдар Тепешанов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...