Реквием за приятелството
Душата ми се гърчи,
сърцето ми се мята.
Приятелю, седни до мен!
Поръчай питие!
Не са били по-вълчи от днеска
времената
и по лисичи! Как ли в такова битие
да търся справедливост
и чест да отстоявам?
Добре, че в този хаос
те има теб поне...
Наливай, брат! Наливай -
в пиянство да удавим
позорното си чувство,
че станахме свине.
От тебе тайни нямам.
Докрай ще се разпрегна:
Защо и колко мразя?
Как вярвам в любовта?
На мъжкото ти рамо
за миг да се облегна...
Нали така се търси приятел -
в трудността?
Изслушай ме, стопли ме,
наливай зла ракия
до дъно! Нека всичко
от мен се изцеди!
Накрая - остави ме,
когато се напия
не тръгвай с мен,
че кални са моите следи!
Потрий доволно длани
и всичко припомни си:
какво съм ти разказвал
от близо и далеч!
За живите ми рани -
сол бързо приготви си!
За болката в сърцето -
един невидим меч!
Сложи си грим и маска
с три пласта от притворство -
жената, за която тук плаках,
потърси!
Опитай първо с ласка,
не стане ли - с упорство!
Но някак "избави" я и от мен
и я "спаси".
От този миг започвай!
Продупчена мишена
съм аз за тебе вече!
Плюй, каляй, клевети!
На всички ме посочвай,
смрад хвърляй върху мене!
Стъпи върху трупа ми накрая!
И расти!
Приятелства - кантари,
приятелства - окови...
Приятелства,
в които се влиза като в храм.
Приятелства - пожари,
приятелства - отрови...
"Пази ме от приятел,
от враг се пазя сам..."
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Чавдар Тепешанов Всички права запазени
