Jun 6, 2014, 9:58 PM

Реквием за приятелството

  Poetry » Other
684 0 3

Душата ми се гърчи,

                          сърцето ми се мята.

Приятелю, седни до мен!

                          Поръчай питие!

Не са били по-вълчи от днеска

                          времената

и по лисичи! Как ли в такова битие

 

да търся справедливост

                          и чест да отстоявам?

Добре, че в този хаос

                          те има теб поне...

Наливай, брат! Наливай -

                          в пиянство да удавим

позорното си чувство,

                         че станахме свине.

От тебе тайни нямам.

                        Докрай ще се разпрегна:

Защо и колко мразя?

                        Как вярвам в любовта?

На мъжкото ти рамо

                        за миг да се облегна...

Нали така се търси приятел -

                        в трудността?

 

Изслушай ме, стопли ме,

                        наливай зла ракия

до дъно! Нека всичко

                       от мен се изцеди!

Накрая - остави ме,

                       когато се напия

не тръгвай с мен,

                       че кални са моите следи!

 

Потрий доволно длани

                       и всичко припомни си:

какво съм ти разказвал

                      от близо и далеч!

За живите ми рани -

                      сол бързо приготви си!

За болката в сърцето -

                       един невидим меч!

Сложи си грим и маска

                       с три пласта от притворство -

жената, за която тук плаках,

                       потърси!

Опитай първо с ласка,

                       не стане ли - с упорство!

Но някак "избави" я и от мен

                       и я "спаси".

 

От този миг започвай!

                       Продупчена мишена

съм аз за тебе вече!

                      Плюй, каляй, клевети!

На всички ме посочвай,

                      смрад хвърляй върху мене!

Стъпи върху трупа ми накрая!

                      И расти!

 

Приятелства - кантари,

                     приятелства - окови...

Приятелства,

                    в които се влиза като в храм.

Приятелства - пожари,

                    приятелства - отрови...

"Пази ме от приятел,

                   от враг се пазя сам..."

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Чавдар Тепешанов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...