26 окт. 2019 г., 09:59

Реликва

981 9 18

Отпивам от чашата свещена

на този изкушен живот.

И всяка глътка ме променя

под синкавия небосвод.

 

Намерих ли мечтаното отдавна?

Или нощта ме посвети

в опазените дълго тайни

на откровените звезди?

 

Олтарът на небето свети

сред замислената синева.

Живеят древните поети

в изначалните слова.

 

"И всекиму според делата,

тъй както другиму е дал!"

Не го търсете по-нататък:

над вас е този Свят Граал.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стойчо Станев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря за творческеския анализ,Росилина!
    Намирам за подходящо, че всеки разбор е уместен, щом е градивен!
    А може би, това е и целта, наистина!
  • Винаги потъвам в стиховете ти,Стойчо! Не е лесно да намеря еднозначно усещане, послание или философско загатване! Всеки прочит ме запраща в нова посока. Но това е и целта, вероятно.
  • Благодаря,Албена!
  • Мъдро послание си отправил в този стих, Стойчо! Дано повече хора се замислят...
  • Благодаря ви 👼 13, Георги и Лидия за споделянето!
    Желая ви хубав октомврийски ден!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...