26.10.2019 г., 9:59

Реликва

983 9 18

Отпивам от чашата свещена

на този изкушен живот.

И всяка глътка ме променя

под синкавия небосвод.

 

Намерих ли мечтаното отдавна?

Или нощта ме посвети

в опазените дълго тайни

на откровените звезди?

 

Олтарът на небето свети

сред замислената синева.

Живеят древните поети

в изначалните слова.

 

"И всекиму според делата,

тъй както другиму е дал!"

Не го търсете по-нататък:

над вас е този Свят Граал.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стойчо Станев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за творческеския анализ,Росилина!
    Намирам за подходящо, че всеки разбор е уместен, щом е градивен!
    А може би, това е и целта, наистина!
  • Винаги потъвам в стиховете ти,Стойчо! Не е лесно да намеря еднозначно усещане, послание или философско загатване! Всеки прочит ме запраща в нова посока. Но това е и целта, вероятно.
  • Благодаря,Албена!
  • Мъдро послание си отправил в този стих, Стойчо! Дано повече хора се замислят...
  • Благодаря ви 👼 13, Георги и Лидия за споделянето!
    Желая ви хубав октомврийски ден!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...