26.10.2019 г., 9:59

Реликва

984 9 18

Отпивам от чашата свещена

на този изкушен живот.

И всяка глътка ме променя

под синкавия небосвод.

 

Намерих ли мечтаното отдавна?

Или нощта ме посвети

в опазените дълго тайни

на откровените звезди?

 

Олтарът на небето свети

сред замислената синева.

Живеят древните поети

в изначалните слова.

 

"И всекиму според делата,

тъй както другиму е дал!"

Не го търсете по-нататък:

над вас е този Свят Граал.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стойчо Станев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за творческеския анализ,Росилина!
    Намирам за подходящо, че всеки разбор е уместен, щом е градивен!
    А може би, това е и целта, наистина!
  • Винаги потъвам в стиховете ти,Стойчо! Не е лесно да намеря еднозначно усещане, послание или философско загатване! Всеки прочит ме запраща в нова посока. Но това е и целта, вероятно.
  • Благодаря,Албена!
  • Мъдро послание си отправил в този стих, Стойчо! Дано повече хора се замислят...
  • Благодаря ви 👼 13, Георги и Лидия за споделянето!
    Желая ви хубав октомврийски ден!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...