18 янв. 2014 г., 18:46

Релси

816 0 7

От утре ще стана сива и скучна.

Ще се върна в безопасните релси.

Господи, така и не се научих

да дишам плитко и да не бъда себе си.

От утре ще вземам верни решения.

Ще се усмихвам често, но неестествено.

За любов ще отварям вратата временно.

Няма да нося в джоба си кестени...

Няма да паля в косите си огън.

За мъртвите няма да плача...

Няма да храня врабците с тревога.

Ще се науча от ниско само да скачам.

Ще бъда точица в зимната киша.

И нищо, че прилича на умиране.

Тази нощ искам дълбоко да вдишам

и в очите ти да дерайлирам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даниела Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...