Jan 18, 2014, 6:46 PM

Релси

  Poetry » Other
817 0 7

От утре ще стана сива и скучна.

Ще се върна в безопасните релси.

Господи, така и не се научих

да дишам плитко и да не бъда себе си.

От утре ще вземам верни решения.

Ще се усмихвам често, но неестествено.

За любов ще отварям вратата временно.

Няма да нося в джоба си кестени...

Няма да паля в косите си огън.

За мъртвите няма да плача...

Няма да храня врабците с тревога.

Ще се науча от ниско само да скачам.

Ще бъда точица в зимната киша.

И нищо, че прилича на умиране.

Тази нощ искам дълбоко да вдишам

и в очите ти да дерайлирам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниела All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...