18.01.2014 г., 18:46

Релси

821 0 7

От утре ще стана сива и скучна.

Ще се върна в безопасните релси.

Господи, така и не се научих

да дишам плитко и да не бъда себе си.

От утре ще вземам верни решения.

Ще се усмихвам често, но неестествено.

За любов ще отварям вратата временно.

Няма да нося в джоба си кестени...

Няма да паля в косите си огън.

За мъртвите няма да плача...

Няма да храня врабците с тревога.

Ще се науча от ниско само да скачам.

Ще бъда точица в зимната киша.

И нищо, че прилича на умиране.

Тази нощ искам дълбоко да вдишам

и в очите ти да дерайлирам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...