5 дек. 2009 г., 10:12

Релси

1.2K 0 1

Тези релси
ограбващи,
дълги безкрайно,
отвеждащи.
Със железни сърца,
мълчаливо разделящи,
сиво изглеждащи.
Убиващи стъпките,
хоризонта, осеян с надежди.
Тези релси... толкова чакащи.
И зловещи.
Ти стоеше и там, във косите ти,
слънце блестеше.
Твърде хубаво беше. И в девствено бяло
снегът ни валеше.
Тези хвърлени във снега ръкавици,
тези паднали шапки!
Тези дълги прегръдки, хаотични коси
и горчивите-сладки
изречения, недомлъвки, шеги и мълчания.
Тези думи на приятелство, случайни признания...

„Не си тръгвай, приятелю.
- Ще се върна.”
После мълчание. Бяла самота ни обгърна.

И часовникът биеше, биеше - сърце механично.
Аз изпаднах във смърт.
По-жестока от просто клинична.
Тези релси
толкова тъжни,
сами и студени.
Тези сиви пътеки на страх
между тебе и мене.
Тези релси,
толкова търсещи
уютна гара.
Влакът тръгна. Часовникът бие.
Потретя, повтаря.

„Върни се, приятелю”.
Снежно мълчание.
Със сребро е посипана гарата. И с отчаяние.

Тези релси са кръвните линии
под нашата кожа.
В мене вечно ще ги има.
Дали и при теб е възможно?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Аделина Стоянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...