Репей

8 июл. 2021 г., 07:27

Поэзия » Другая

5.0 / 10

754 3 10

Небето днес мълчи като кокошка
с опънат врат над полога си празен.
А слънцето е медно-златна брошка,
забодена на парцаливо знаме.
И триста хиляди зелени шипа
се впиват в кожата на равнината.
Едва ли някой от меда опита,
но кошерът е сринат до земята.
И подлудява жаждата очите.
Когато дъжд измолих – не помогна.
Вървя, оголен нерв, и ви разпитвам:
- Как да превърна укорите в обич?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Цвете в пустинята
Попрыгун

Прыгаю я днем и ночью, Гравитацию рву в клочья. С большой прыгнул высоты, 10 метров там, ухты! Прыгн...
21 век

Уже двадцать первый век, где разумный человек, я искал его везде, но не встретились нигде. Вошёл в б...
Бэ О Гэ

Холодеет от минус двух до двадцати, колит в груди.. Может, мне доктора обмануть? - Как твоё сердце –...

Ещё произведения »