8 jul 2021, 7:27

Репей 

  Poesía » Otra
645 3 10

Небето днес мълчи като кокошка

с опънат врат над полога си празен.

А слънцето е медно-златна брошка,

забодена на парцаливо знаме.

 

И триста хиляди зелени шипа

се впиват в кожата на равнината.

Едва ли някой от меда опита,

но кошерът е сринат до земята.

 

И подлудява жаждата очите.

Когато дъжд измолих – не помогна.

Вървя, оголен нерв, и ви разпитвам:

- Как да превърна укорите в обич?

© Стефан Балди Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??