8.07.2021 г., 7:27 ч.

Репей 

  Поезия » Друга
643 3 10

Небето днес мълчи като кокошка

с опънат врат над полога си празен.

А слънцето е медно-златна брошка,

забодена на парцаливо знаме.

 

И триста хиляди зелени шипа

се впиват в кожата на равнината.

Едва ли някой от меда опита,

но кошерът е сринат до земята.

 

И подлудява жаждата очите.

Когато дъжд измолих – не помогна.

Вървя, оголен нерв, и ви разпитвам:

- Как да превърна укорите в обич?

© Стефан Балди Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??