Jul 8, 2021, 7:27 AM

Репей 

  Poetry » Other
473 3 10

Небето днес мълчи като кокошка

с опънат врат над полога си празен.

А слънцето е медно-златна брошка,

забодена на парцаливо знаме.

 

И триста хиляди зелени шипа

се впиват в кожата на равнината.

Едва ли някой от меда опита,

но кошерът е сринат до земята.

 

И подлудява жаждата очите.

Когато дъжд измолих – не помогна.

Вървя, оголен нерв, и ви разпитвам:

- Как да превърна укорите в обич?

© Стефан Балди All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??