Небето днес мълчи като кокошка
с опънат врат над полога си празен.
А слънцето е медно-златна брошка,
забодена на парцаливо знаме.
И триста хиляди зелени шипа
се впиват в кожата на равнината.
Едва ли някой от меда опита,
но кошерът е сринат до земята.
И подлудява жаждата очите.
Когато дъжд измолих – не помогна.
Вървя, оголен нерв, и ви разпитвам:
- Как да превърна укорите в обич?
© Стефан Балди All rights reserved.