Репортаж от един пиян гладиатор
Ей така, след последната глътка,
ще разлае махленските кучета
оверлогът на моите стъпки –
нестинар върху ледени кубчета.
— На жарава е лесно, ще кажа,
да оголят зъбите си остри,
да ме гледат подобно прокажен –
на човека последната мостра.
И, паве по паве, нелогично,
без страхът да ми спъва нозете,
ще разкъсам балтона си лично –
като факла плътта ми да свети.
— Тези постни ребра ли ви трябват
да заситите днеска глада си,
или само на подлото нрава?
Наизуст съм научил смъртта си
и сега като шут ви се плезя,
здраво стъпил на двата си крака.
Не от вълци са моите белези,
а от кучета, скрити зад мрака.
© Димитър Никифоров Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Уау! Страхотия.
-
Превъзходност !
-
Благодаря на всички отбили се!
Петък е, да го полеем
🥂 -
Не мога да намеря думите!!!
-
Възхищавам се на тази красива поезия!
Поздравявам е! -
Хубав спомен "от кучета,скрити зад мрака."
-
Римските гладиатори са били предимно вегетарианци и са пиели напитка, съдържаща пепел. Сега е ясно как работи.
-
Много е добро!
-
Не от вълци са моите белези,
а от кучета, скрити зад мрака. Колко изстрадана истина в прекрасен стих! -
Каква поезия, възхитена съм! Поздравления!
-
Впечатляваща Поезия! Адмирации, Митко!🥰
-
Без думи!
-
Явно Музата е благосклонна към теб напоследък. Браво!
-
Мите, сякаш си събрал ведно Солоухин и Есенни!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
