Репортаж от един пиян гладиатор
Ей така, след последната глътка,
ще разлае махленските кучета
оверлогът на моите стъпки –
нестинар върху ледени кубчета.
— На жарава е лесно, ще кажа,
да оголят зъбите си остри,
да ме гледат подобно прокажен –
на човека последната мостра.
И, паве по паве, нелогично,
без страхът да ми спъва нозете,
ще разкъсам балтона си лично –
като факла плътта ми да свети.
— Тези постни ребра ли ви трябват
да заситите днеска глада си,
или само на подлото нрава?
Наизуст съм научил смъртта си
и сега като шут ви се плезя,
здраво стъпил на двата си крака.
Не от вълци са моите белези,
а от кучета, скрити зад мрака.
© Димитър Никифоров All rights reserved.
🥂
